напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Малка балада за Елвис Пресли


Във ранната си младост харесвах твойте песни.

Едни и същи думи редеше с нежен бяс...

Но аз не слушах тях, а тебе, Елвис Пресли!

Подобно бяла врана

летеше твоя глас.

 

По време на бригада, във дните на матура

китарата ти луда ни сепваше за миг...

Дали ти беше само масова култура?

Усещах скрита драма

в естрадния ти вик.

 

Дали си имал време за личната си болка?

И колко си робувал да станеш божество -

живота си да видиш в магнетофонна ролка,

като годишни кръгове

на срязано дърво?

 

Днес ролката е прашна и тиха, Елвис Пресли.

Смъртта върви до Славата в един и същи друм...

С носталгия си спомням онези твои песни:

"Падап пап падуба,

падап пап бум!"

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух