напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Есенно видение


Край сухия шепот

на зрялата царевица,

по пътя размекнат,

от дъжд закъснял,

внезапно дочувам

настръхнала караница:

лети гълъб черен,

лети гълъб бял.

 

Един срещу други

криле са изпънали те

и човки кръстосват

в жестока игра -

пронизват се сляпо

и сипят по хълмовете

спирали от бели

и черни пера.

 

Кое ли ги сблъсква?

Зовът на инстинкта ли:

два цвята различни

да водят война?...

Или пък за някое зърно

е битката им -

сред толкова много

узрели зърна?

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух