Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

И дъждове ръмяха,

и ветрове се бореха

в душата му разперена

на онзи хълм зелен...

Сега дошло е време

за брулене на ореха.

Неловко стискам пръта

в жълтеещия ден.

Навинен да удариш...

Нима това е работа?

А татко в тишината

мъдрости реди:

"Самият орех чака

да го натупаш здравата,

та другата година

двойно да роди!"

Е, щом е тъй - замахвам.

Какво да мисля повече!

И рукват плодовете

връз моята глава...

В черупката си здрава

те имат хитро мозъче -

подскачат и се крият

в сухата трева.

Търкалят се щастливо

по стихналите угари,

оставили на ризата ми

йодени следи...

Тъй орехът отвръща

на есенните удари.

И другата година

двойно ще роди!

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!