Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

На юг от горда Стара планина

реките носят женски имена.

Снага извиват в утринта полека

Марица, Тунджа, Арда и Велека.

Прозвънва Струма в своя бяг припрян.

И Места дипли кадифен колан...

Шумят реките. Светят дяволито

край тъмни борове и младо жито.

А там на север - в мойта равнина

вървят реки със мъжки имена.

Тъмнее Вит, разгърдил прашна риза.

И Осъм бял сред люляците слиза.

Люлее Искър край нивята гръб.

Проблясва тихо Горни Лом отвъд...

Текат реките. Тъй през времената

народът им е давал имената:

запътени на север и на юг,

да мислят винаги един за друг.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!