напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Реките на България


На юг от горда Стара планина

реките носят женски имена.

 

Снага извиват в утринта полека

Марица, Тунджа, Арда и Велека.

 

Прозвънва Струма в своя бяг припрян.

И Места дипли кадифен колан...

 

Шумят реките. Светят дяволито

край тъмни борове и младо жито.

 

А там на север - в мойта равнина

вървят реки със мъжки имена.

 

Тъмнее Вит, разгърдил прашна риза.

И Осъм бял сред люляците слиза.

 

Люлее Искър край нивята гръб.

Проблясва тихо Горни Лом отвъд...

 

Текат реките. Тъй през времената

народът им е давал имената:

 

запътени на север и на юг,

да мислят винаги един за друг.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух