![]() ![]() Човекът със хлябаОтработил с ръцете си колкото трябва, по траверсите крачи човекът със хляба.
Своя хляб той притиска гальовно към себе си, а пък хлябът прилича на пухкаво бебе,
доверчиво задрямало в ласката тъмна, по която стоманата още прозвънва.
Няма влакове. Утре ще свърши ремонтът. Пеш отива човекът отвъд хоризонта -
и за своя живот, и за своята работа той сега се приказва единствено с хляба.
![]() ![]() ![]()
© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени! |