Георги Константинов

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Път и дом

В най-веселия дъжд

(и в най-студения)

след вик на гларус тръгнах мълчешком...

Защо ме викна, есенно вълнение,

на варненския вълнолом?

...Оттук видях за първи път морето,

смутен открих

безкрая на света.

Къде не бях, навред вървях,

но ето ме

отново на гранитната черта.

Дъждът нататък

се превъща в буря.

И по-дълбока става всяка страст.

Безкраят крие тъмна авантюра.

Но само до чертата

стигам аз...

Морето движи мускулесто тяло,

надига се

и пада с тъмен рев,

побягва и се връща отначало,

понесло дъх на риба и на нефт.

То не познава

болка и съмнение.

То в себе си открива

път и дом...

Защо ме викна, есенно вълнение,

на варненския вълнолом?

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]