напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Метро


От някъде идват и тръгват за някъде

със грохот внезапен подземните влакове.

В безсънна утроба, с реклами изписана,

е скрита и твойта

      посока единствена.

 

Вагонът те грабва и люшка във себе си.

От спирка на спирка поглеждаш съседа си -

чиновник от Сити. Турист от Япония.

И лондонски негър

      от бивша колония.

 

Блед момък, понесъл в слушалките музика.

И стройна мулатка със кръстче на блузата...

Светът е до тебе, но поглед отправил е

към белите вестници

      с черни заглавия.

 

Запомня проценти, въздиша над фотоси -

в летежа подземен пресмята живота си.

Не глада към тебе, но толкова близко е!

И ти като него

      пътуваш към Изхода.

 

Сред хора смълчани метрото люлее те.

А горе са Темза, дворците, музеите.

Биг-Бенът звъни с яснота ненадмината.

А сякаш метрото

      навива пружината.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух