Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

На Найден Вълчев

Като огромен кораб, пълен със съкровища,

очаква ни в мъглата Британският музей...

Тук всеки век застинал е под златен полилей,

учуден от безкрая на тълпата бродеща.

Какво ли премълчават мраморните статуи?

И в клинописа вавилонски чий ли глас е скрит?

Проблясва женски накит между меч и щит.

Далечни богове се взират във лицата ни.

Вървим и разгадаваме отломките на времето,

в изчезнали владения задъхано вървим.

От древния Египет стигаме до Рим.

А после път за Индия откриваме уверено.

Портрети на крале висят между разпятия.

И книги скъпоценни светят в сънен полумрак.

но изведнъж ще видим

      онзи малък знак,

дошел от топлите предели на земята ни.

Не слънчев диамант, а малка марка пощенска...

Със лъвче по средата... Първи български сантим.

В Британския музей усмихнато мълчим

и късчето родина с погледи докосваме.

Здравей! Коя вихрушка тук те е довеяла -

сред троновете златни и древни писмена?

Здравей и сбогом!...

      Вече знаем твоята цена,

макар да не разбираме от филателия.

И тръгваме към изхода, към тъмните отблясъци

на рицари, застанали във профил и анфас...

Световните съкровища постанаха зад нас.

Но мъничкото лъвче скрихме във душата си.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!