Георги Константинов

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Сряда

Пътуваме с дъжда сега

по утринната автострада,

запомнили една шега:

"Тук лятото пристига в сряда"...

То трябва днес да е дошло,

но май объркало е дните.

Ръми. По хладното стъкло

трептят пейзажите размити. -

Зелени хълми. Сив простор.

Самотен дъб с могъщи клони.

Крайпътни къщи. Кръгъл двор,

по който тича жълто пони.

Тих град със крепостни стени

(като в пиесите на Шекспир).

А на площада - погледни:

белее храм, подобно гледчер.

По сива улица без звук

минават хора с дъждобрани...

Но спрем ли за минута тук,

промяна важна ще настане -

ще трепне лъч във утринта.

Ще чуем гласове и стъпки.

Чадърите като цветя

ще се затворят в свойте пъпки.

Ще видим ясните черти

на хората в златист прожектор...

Почти като насън. Почти

като в пиесите на Шекспир.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]