Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

И спира автобусът ни - преди дъждът да спре

във онзи град далечен край Северно море,

където на площада бодро ни очаква

поетът Алън Браун с бобровата шапка.

Брадата му прошарена ще трепне изведнъж.

Ръка ще ни протегне той под северния дъжд.

А после със колата радостно ще тръгнем

към неговия дом в предградията сънни.

Във този дом ще бъдем много часове -

докато вън утихнат всички дъждове.

Ще пием тъмен чай, ще слушаме Чайковски,

ще търсим в прашен том любимите си строфи...

Ще ни покаже Алън и войнишкия медал

от битката при Елба (там едва е оживял),

а пъм жена му Шийла ще разкаже спомен

от зимните си вечери край Грийнъм Комън...

Докато разгадаваме човешките неща,

едно внезапно слънце ще ни викне в утринта.

И бавно ще закрачим по зелените ливади,

еднакво развълнувани, дори еднакво млади...

Оттам ще видим и Нюкясъл в синкавата шир

като рисунка детска с цветен тебешир.

На преден план ще има и една загадка -

поетът Алън Браун с бобровата шапка.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!