напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Разминаване


Ти пристигна, сребриста опашка развеяла...

Не успях да те видя,

комето Халеева.

Със оптична тръба не будувах на хребета.

Нямах време за тебе,

връстниче на времето.

Може би над главата ми тихо прелиташе,

ала земните грижи

кръжаха в очите ми.

Не можах да те зърна над снежните склонове -

градовете ми пречеха

с думи неонови,

самолети ме люшкаха в утринни облаци...

И така се разминахме -

като любовници.

 

Не успях да те видя,

комето сияеща...

Но и ти не видя мене в края на краищата.

Вече тази възможност

едва ли ще имаш ти

след стотина години... При другото идване.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух