![]() ![]() БаладаКой може да ме укори, че съм изчезнал изведнъж в съня на жълтите гори, под ритъма на древен дъжд?
Подобно есенни листа пилея стъпките си аз и ако викна на света, ще чуя само своя глас.
Един незаплануван ден със мирис на далечен дим, безцелен, даже похабен... А може би необходим.
О, как ме дърпа към пръстта надежда като жилав храст, че се разделям със страстта, за да посрещна нова страст.
Наметнат с облак тъмносив, с горите съм един и същ - дълбоко прав, дълбоко жив под ритъма на древен дъжд.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |