напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Колхида


Съществува ли Златното руно

аз не зная. Бях с друго зает...

Виждах само стените на трюма.

Гърбовете мълчаха отпред.

 

За веслото привързан с верига,

слушах такта на свойто сърце.

И жадувах да стигнем Колхида -

поне миг да отпусна ръце.

 

Дълго плавах в пространство, което

беше пълно с умора и страх.

Не познавам цвета на морето.

И далечни земи не видях.

 

Разгадавах вълните тревожни.

Пеех песни, подобни на стон...

А за всичко останало може

да разказва героят Язон.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух