напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Древното правило


"Нито ден без черта" -

казват мъдрите древни поети.

Но ме дърпа навън утринта,

зад чертата животът ми свети.

И люлее ме път напорист.

И прииждат внезапни проблеми...

Калко малък е белия лист

за чертите на днешното време!

Всеки миг приближават към мен

върхове и отчайващи бездни...

И напразно през целия ден

до сърцето си нося бележник.

И си спомням едва вечерта

пак на древните мъдрото слово:

"Нито ден без черта."

И деня

зачертавам отново.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух