Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

За човека на острова,

за човека на пустия остров,

за щастливеца бледен,

оцелял във кипящия мрак,

като жива отломка

на скалата спасителна проснат -

за човека самотен

да си спомним, човечество, пак.

Само той между всички

е преборил вълната девета.

И напразно ще дири

под небето познат силует.

И с мечтата за огън

ще затърка две сухи дървета.

И ще стане приятел

с някой рошав и млад людоед.

Житен клас ще отгледа.

Лодка сам ще дълбай непохватно.

Допотопната пушка

ще размахва сред дивия рай.

А когато бял кораб

след години го вземе обратно,

ще се лъжем безкрайно,

че това е щастливият край.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!