![]() ![]() РобинзонЗа човека на острова, за човека на пустия остров, за щастливеца бледен, оцелял във кипящия мрак, като жива отломка на скалата спасителна проснат - за човека самотен да си спомним, човечество, пак.
Само той между всички е преборил вълната девета. И напразно ще дири под небето познат силует. И с мечтата за огън ще затърка две сухи дървета. И ще стане приятел с някой рошав и млад людоед.
Житен клас ще отгледа. Лодка сам ще дълбай непохватно. Допотопната пушка ще размахва сред дивия рай. А когато бял кораб след години го вземе обратно, ще се лъжем безкрайно, че това е щастливият край.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |