напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Робинзон


За човека на острова,

за човека на пустия остров,

за щастливеца бледен,

оцелял във кипящия мрак,

като жива отломка

на скалата спасителна проснат -

за човека самотен

да си спомним, човечество, пак.

 

Само той между всички

е преборил вълната девета.

И напразно ще дири

под небето познат силует.

И с мечтата за огън

ще затърка две сухи дървета.

И ще стане приятел

с някой рошав и млад людоед.

 

Житен клас ще отгледа.

Лодка сам ще дълбай непохватно.

Допотопната пушка

ще размахва сред дивия рай.

А когато бял кораб

след години го вземе обратно,

ще се лъжем безкрайно,

че това е щастливият край.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух