Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

И аз съм си казвал:

ще почна отново.

От чист понеделник. От първа бразда...

Но дните предишни ме гледат сурово.

И спират ме думи, покрити с ръжда.

И горска пътека, забравена вече,

ме дърпа да тръгна през ланския сняг...

И в стария шлифер откривам билетче

за минала драма,

за вчерашен влак.

Морето ме люшка с тревожна насмешка -

в дълбокото плувам, а пояс не взех...

Но тъй ми е нужна случайната грешка!

Не бих я сменил

за планиран успех.

Кога стана сряда?... Живея съдбовно

в средата на път, на любов, на пожар...

И пак си повтарям:

ще почна отново.

От чист понеделник. От нов календар...

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!