напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Вещ


Години вече,

всеки час и миг,

аз служа вярно на един часовник.

Часовник, цъкащ

като строг чиновник.

И херметик.

И антимагнетик.

 

Той легнал е на моята ръка.

В студени дни

със своя пулс го сгрявам.

И щом ме бодне

острата стрелка,

аз крачката веднага ускорявам.

 

Към него прикрепен,

работя аз.

Отивам там, където той ме праща.

И от години

все така ми плаща -

шейсет минути за прослужен час.

 

А той не знае още, за беда,

как моят механизъм подреден е...

Гадае -

влезе ли в морето с мене,

дали ще се напълни

със вода?...

 

Не знае, че очаквам миг щастлив,

че може да ме люшне

гневен пламък...

Как бих го блъснал в някой камък!

Но той е

и на удар устойчив.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух