![]() ![]() ВещГодини вече, всеки час и миг, аз служа вярно на един часовник. Часовник, цъкащ като строг чиновник. И херметик. И антимагнетик.
Той легнал е на моята ръка. В студени дни със своя пулс го сгрявам. И щом ме бодне острата стрелка, аз крачката веднага ускорявам.
Към него прикрепен, работя аз. Отивам там, където той ме праща. И от години все така ми плаща - шейсет минути за прослужен час.
А той не знае още, за беда, как моят механизъм подреден е... Гадае - влезе ли в морето с мене, дали ще се напълни със вода?...
Не знае, че очаквам миг щастлив, че може да ме люшне гневен пламък... Как бих го блъснал в някой камък! Но той е и на удар устойчив.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |