напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



В една прекрасна утрин...


В една прекрасна утрин

си преброих приятелите -

точно така,

както човек проверява пулса си,

сам стиснал китката на своята ръка.

Един, двама, трима...

Да кажем - четирима...

А може би - петима...

От твърдите ми думи

някой се подразни.

Друг не понесе

характера ми мек.

Онзи пък внезапно

ме намрази,

защото обичам и друг човек.

След толкова

общи болки и весели наздравици,

след толкова завои

на житейската река

нерешително изправям пръстите

на едната си ръка...

Все пак някакъв отговор се получи,

си казвам усмихнат и блед...

Цял живот човек се учи

да брои до пет.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух