напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Есенна орбита


О, как лудуват в есента

дърветата с перчеми рижи!...

И с неспокойните ята

отлитат летните ми грижи.

 

Шосето - някъде встрани -

като река бучи и тътне...

Надуват клаксон мойте дни,

но пак съм нередовен пътник.

 

Гората гледам удивен,

ръка протягам на тревите

и зрели жълъди край мен

валят като метеорити.

 

В примамливите висини

дали шуми гора такава? -

Старее тя от новини

и зрелостта я подновява.

 

Надвила зноя, чака мраз.

Разперва клони над пороя...

Изглежда тук единствен аз

пристъпвам в орбита не своя.

 

Подобно зрител закъснял,

вървя сред скъсани декори...

Аз края само съм видял.

Началото ще се повтори.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух