![]() ![]() Есенна орбитаО, как лудуват в есента дърветата с перчеми рижи!... И с неспокойните ята отлитат летните ми грижи.
Шосето - някъде встрани - като река бучи и тътне... Надуват клаксон мойте дни, но пак съм нередовен пътник.
Гората гледам удивен, ръка протягам на тревите и зрели жълъди край мен валят като метеорити.
В примамливите висини дали шуми гора такава? - Старее тя от новини и зрелостта я подновява.
Надвила зноя, чака мраз. Разперва клони над пороя... Изглежда тук единствен аз пристъпвам в орбита не своя.
Подобно зрител закъснял, вървя сред скъсани декори... Аз края само съм видял. Началото ще се повтори.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |