напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Днешно броене


Така не ми вървеше вчера!

Все в камък удрях уморен

и всяка пътна бариера

безшумно падаше пред мен.

И пак повторих грешки стари.

Оплетох се в ненужен спор.

Дори и земетръс ме свари

във спрял внезапно асансьор.

Юмруци стисках безутешен:

Защо така не ми върви?...

А времето край мен вървеше.

Вървеше и без мен, уви.

С навита крачка ме задмина

и този час, и онзи час,

и само моята пружина

не можех да задвижа аз...

Но почна днешното броене.

Умората ме обнови.

И нека лесното вървене

по дяволите да върви!

Отново ще напрегна мишци.

На старта ще застана пак -

напук на умните страхливци

и напористия глупак.

Сърцето сила ще намери

за дългия житейски крос.

Разбрах - от тъмни бариери

скован е всеки слънчев мост!

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух