![]() ![]() Мраморна кариераМоят спомен се връща по мраморен път. И ме люшка във утрото мраморен вятър. И безброй стъпала в планината блестят като в мраморен амфитеатър. Небосводът се движи в очите ми пак. И надвиква машинния гръм инженерът: "До върха сме - дъждът ще обърне на сняг... Тук са вадили мрамор и в старата ера."
Острие неуморно в скалата звъни. Преминават по стръмното мраморни хора и пред тях вечността се разцепва на дни... Бавно снежният ден се издига нагоре. И къде ли ще спре този мраморен блок, който сяда сега, разлюлял самосвала? Що е той? - Пълководец? Езически бог? Или гладка настилка във оперна зала? Може би ще сияят по него слова. Но каква ще е тяхната мъдрост дълбока?... Тези мраморни хора не знаят това.
Камионът пое в неизвестна посока.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |