напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Къде ли пак се луташ, мое вдъхновение...


Къде ли пак се луташ,

мое вдъхновение?

В кого се припознаваш? И на кого звъниш?

Чий тъмен поглед вдигаш за смело откровение?

На неизвестен гений? На самолюбец нищ?

 

Дали не спускаш котва в безплодната пустиня,

или в море от хора размахваш светлинка?...

Дали в пробита шапка не хвърляш милостиня,

или край храма древен протягаш ти ръка?

 

Със някого пиянстваш?... Или самотно страдаш?...

Не си ли там, където до вчера аз съм бил?

А може би се мяташ на снежна автострада -

на черна автострада, в горящ автомобил?...

 

Страхувам се за тебе! Сърцето ми усеща,

че още съм ти нужен, но докога - не знам...

Все пак ще бъда жив

до следващата среща.

Ти вече ме научи да бъда дълго сам.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух