Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Ето, тревата настъпва без глас

някъде към върховете.

Цъфнали ябълки сипят над нас

конфети.

Виждаме в бистрия ден изведнъж

колко са грозни палтата...

Корени скрити пропукват надлъж

асфалта.

В парка елените блъскат с рога

мокрия зид разярени...

Всички таксита ми светят сега

зелено.

Пърхат над мене зелени листа.

Жици прозвънват игриво.

крача по друма и свиря с уста

фалшиво.

Лош музикант съм... Но днешния ден

чаках и в зимните нощи.

Крача под слънцето млад и зелен -

все още.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!