напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Лед


Други бяха дъждовете -

град полето разорава.

Падат, падат цветовете,

гаснат в бялата жарава.

Блъскат се крила безумни

в разсъблечените клони...

Остри синкави куршуми

пукат тъничките брони -

неродени птици гинат

в първи и последен полет...

Лед във пролетния климат.

Или още не е пролет?

Град гърми... Все пак е пролет.

Наведи глава. Мълчи.

Ако вдигнеш гневен поглед,

ще останеш без очи.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух