напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Кино


Моето детство премина

в кварталното кино.

Спирах задъхан пред входа на рая

без входен билет.

Беше човек контрольорът.

По тази причина

всички събития гледах

от първия ред.

 

Там се обичаха.

Там се убиваха в мрака.

Бомби избухваха,

черна димеше пръстта.

Стисках юмруци, когато

герои летяха в атака

и на целувките

силно подсвирквах с уста.

 

Всичко разбирах.

Познавах доброто и злото.

Сбърках ли - чувах

гласа на тълпата зад мен.

Аз чернобелите филми разбирах,

защото

беше на черно и бяло

светът разделен.

 

Ала кварталното кино

веднъж ме пропъди -

беше сменен контрольорът.

И в късния час

хукнах нагоре

по някакви вътрешни стълби

и зад платното огромно

намерих се аз.

 

Помня - Берлинската битка

гърмеше в екрана.

Виждах обратно лицето на всеки герой.

Виждах... Но точно тогава

пазачът ме хвана

и зад екрана ми хвърли

действителен бой.

 

Виках от болка.

Виках високо, защото

стреляха там,

а усещах от мене кръвта да тече...

 

Даже днес, щом вперя очи във платното,

все ми се струва,

че вика зад него момче.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух