напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Градчето


Би взело, мисля, златна палма

градчето с крепостни стени -

и за водата минерална,

и за безшумните си дни.

 

Градче, спасено от суетност.

Единствено в неделен миг

отборът местен с име "Крепост"

изтръгва от градчето вик.

 

Минават тихи курортисти

и разговарят с "не" и "да",

а в уморените ми мисли

шуми целебната вода.

 

В дворовете, под грозд надвесен,

надничат есенни жени...

Една спокойна златна есен

обсажда древните стени.

 

Оставям ти сълза прощална,

градче, за твоя поглед тих

и за водата минерална,

която даже не отпих.

 

Отпивам жадна светлината

на твоя бистър небосвод

накрай света. Или в средата

на моя есенен живот.

 

Хисаря, 1978 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух