|
Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО] ГрадчетоБи взело, мисля, златна палма градчето с крепостни стени - и за водата минерална, и за безшумните си дни.
Градче, спасено от суетност. Единствено в неделен миг отборът местен с име "Крепост" изтръгва от градчето вик.
Минават тихи курортисти и разговарят с "не" и "да", а в уморените ми мисли шуми целебната вода.
В дворовете, под грозд надвесен, надничат есенни жени... Една спокойна златна есен обсажда древните стени.
Оставям ти сълза прощална, градче, за твоя поглед тих и за водата минерална, която даже не отпих.
Отпивам жадна светлината на твоя бистър небосвод накрай света. Или в средата на моя есенен живот.
Хисаря, 1978 г.
Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |