![]() ![]() Спортен животОбщо взето минавах за тиха натура. Не блестях и във спортния тим на класа. Но обичах учителя по физкултура - строг и пъргав човечец със бяла коса.
Самоук педагог, неуспял състезател, той стоеше до старта с прибрани пети и на всички говореше като приятел... Бе приятел и с нашите братя, бащи.
Вече много години, едва ли не вечност, бе се люшкал на лоста - напред и назад, ала всъщност бе само треньор по човечност. И му сваляше шапка половината град.
И макар че понякога пишеше тройки, тъй, на цяла редица от млади тела - овладяхме от него не челните стойки, а да носим изправени свойте чела.
Откога не съм виждал косата му бяла? Откога не съм чувал познатия глас!... Но не вярвам, че вече е стигнал финала. Той ни чака на старта, загледан след нас.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |