напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Спортен живот


Общо взето минавах за тиха натура.

Не блестях и във спортния тим на класа.

Но обичах

учителя по физкултура -

строг и пъргав човечец със бяла коса.

 

Самоук педагог, неуспял състезател,

той стоеше до старта с прибрани пети

и на всички говореше като приятел...

Бе приятел и с нашите братя, бащи.

 

Вече много години, едва ли не вечност,

бе се люшкал на лоста - напред и назад,

ала всъщност бе само

треньор по човечност.

И му сваляше шапка половината град.

 

И макар че понякога пишеше тройки,

тъй, на цяла редица от млади тела -

овладяхме от него

не челните стойки,

а да носим изправени свойте чела.

 

Откога не съм виждал косата му бяла?

Откога не съм чувал познатия глас!...

Но не вярвам, че вече е стигнал финала.

Той ни чака на старта,

загледан след нас.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух