Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Тази сутрин

имаше време за всичко -

уморените си поспаха,

ранобудните купиха мляко

и послушаха радио,

децата тръгнаха към училище,

без да бързат.

Съседът прекопа градината,

а аз написах десет реда

повече.

Тази сутрин

сменихме лятното време

със зимно...

И тъй получихме илюзията,

че сме изпреварили живота

с един час напред.

Спряхме в утринта

и гордо зачакахме

часовникът да ни настигне...

Неповторимо усещане!

А как ли се чувстват

големите гении,

които живеят

с един век напред?

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!