Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Река, шосе и влак

извиват в стръмен пролом.

Пронизват кълбест мрак,

звънят в дъждовен ромон.

Животът ми лети.

Изчезват в кратък повик

отвесните черти

на мъртвия варовик.

Прииждат ветрове

горещи и студени,

отлитат гласове,

избухват оксижени,

над стръмния порой

цъфти гора надежда...

И този миг е мой,

и другият, изглежда.

Стремеж към светлина,

ти вечно имаш право!...

Отдясно планина

и планина отляво.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!