![]() ![]() Искърски проломРека, шосе и влак извиват в стръмен пролом. Пронизват кълбест мрак, звънят в дъждовен ромон.
Животът ми лети. Изчезват в кратък повик отвесните черти на мъртвия варовик.
Прииждат ветрове горещи и студени, отлитат гласове, избухват оксижени,
над стръмния порой цъфти гора надежда... И този миг е мой, и другият, изглежда.
Стремеж към светлина, ти вечно имаш право!... Отдясно планина и планина отляво.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |