напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Искърски пролом


Река, шосе и влак

извиват в стръмен пролом.

Пронизват кълбест мрак,

звънят в дъждовен ромон.

 

Животът ми лети.

Изчезват в кратък повик

отвесните черти

на мъртвия варовик.

 

Прииждат ветрове

горещи и студени,

отлитат гласове,

избухват оксижени,

 

над стръмния порой

цъфти гора надежда...

И този миг е мой,

и другият, изглежда.

 

Стремеж към светлина,

ти вечно имаш право!...

Отдясно планина

и планина отляво.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух