напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Дъждобран


Не пътувам към славата.

Не сънувам пари.

Пак отивам на работа

със трамвай номер три.

 

И във куфара малък

между книгите сврян,

вместо жезъл маршалски

нося вехт дъждобран.

 

Ето - пак съм на линия.

Деловите слова...

С колко тихи усилия

аз постигам това!

 

Мълчалив слушам хората.

Чужди мисли чета.

И внезапно в прозореца

чука пак вечерта...

 

Тръгвам с крачка безименна

под дъжда разлюлян...

И забравям, че имал съм

във дъжда дъждобран.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух