Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Уморена от пътища димни,

тя пристига в уречена дата.

И стопява снега, за да видим

колко трудно възкръсва земята.

Затуптява под хълмите извор.

И гората размръзва от песни.

И трева непокорна пронизва

недочетен от вятъра вестник.

Романтичният дъх на акация

ни преследва навсякъде... Вижте:

бели щъркели радостно кацат

край бетонното градско летище.

Вятър бледото слънце раздухва.

Някой гони задъхан безкрая. -

Аз след своята шапка съм хукнал.

И дали ще се върна - не зная.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!