![]() ![]() ГъливерНе искам да изглеждам уморен и гневна гордост в погледа ми свети, но тихи лилипути покрай мен с безброй конци ми вързаха ръцете.
Поглеждат ме със завист отстрана, над моя дъх тревожно са надвесли, танцуват върху мойте рамена и в шапката ми дирят вредни мисли.
Приличам им със нещо аз на тях, но тънък страх в душите им трепери, че съм висок, че крия силен мах, че има грешка в моите размери.
Аз виждам нощем дребния им ден, със себе си дори безсънно споря - живеят други хора като мен и само те са моята опора.
Мълча усмихнат. Но не съм щастлив. Не ме тревожи силата отнета - аз знам, че ще остана дълго жив. Но между тях. И на една планета.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |