Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Не искам да изглеждам уморен

и гневна гордост в погледа ми свети,

но тихи лилипути покрай мен

с безброй конци ми вързаха ръцете.

Поглеждат ме със завист отстрана,

над моя дъх тревожно са надвесли,

танцуват върху мойте рамена

и в шапката ми дирят вредни мисли.

Приличам им със нещо аз на тях,

но тънък страх в душите им трепери,

че съм висок, че крия силен мах,

че има грешка в моите размери.

Аз виждам нощем дребния им ден,

със себе си дори безсънно споря -

живеят други хора като мен

и само те са моята опора.

Мълча усмихнат. Но не съм щастлив.

Не ме тревожи силата отнета -

аз знам, че ще остана дълго жив.

Но между тях. И на една планета.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!