напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Първи април


Все пак това е изненада -

над нашия безгрижен смях

като завеса бавно пада

първоаприлски тъжен сняг.

 

Съвсем излишен - като пътник,

напуснал своя автобус,

наднича във стъклата мътни,

разхожда се из парка пуст.

 

Каква шега му погодиха!

Смениха дата и печат

и вместо в планината тиха -

осъмна в този шумен град...

 

И всички весело се смеят.

Децата само се дивят -

дали снежинки вън белеят,

или кокичета цъфтят.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух