напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Иронията


Мълчанието приближава,

пришпорило небето с бронзови звезди.

Къде са думите

и кой сега ще потвърди,

че са зелени клоните,

а пръстта - кафява?

О, съвременни рицари,

колко тънка броня е иронията!

Обидата ти прави лека драскотина,

но стрелата е отровна...

Душата се разпада на атоми,

а ти крачиш,

облечен в лъскав мрак,

сложил за случая

най-новата усмивка.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух