напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Делба


Бих ти дал, завистливо човече,

своя дял до последен сантим,

но докрай се разминахме вече...

Пък и няма какво да делим.

Ако трябва - сърди се на Бог ти,

че и двамата тъй ни прокле:

ти да имаш единствено нокти,

да разпервам аз голи криле;

теб да хапят мухите по залез,

аз да виждам по пладне звезди;

ти небето да гледаш със завист,

да сънувам аз кални бразди;

да не правиш ти крачка на халост,

да не срещам пък аз брегове...

Ех, да бяхме със теб едно цяло!

Но посоките впрочем

са две.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух