напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Внезапно


О, колко искам да изчезна

от този град, от този шум,

от този делничен костюм,

от тази точност безполезна,

от блъскането непонятно

в неделите и в дни на труд,

от този все един маршрут

до някъде или обратно,

от робството на телефона,

от тътена в бетона сив.

от този слалом мълчалив

край вирусите на сезона,

от тези погледи срещу ми,

жадуващи за самота,

от тези шапки и палта,

от тези жестове и думи...

Дори огнището домашно

със електронен хлад гори.

О, ще изчезна вдън гори!...

Тъй казвам. И ми става страшно.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух