![]() ![]() ВнезапноО, колко искам да изчезна от този град, от този шум, от този делничен костюм, от тази точност безполезна, от блъскането непонятно в неделите и в дни на труд, от този все един маршрут до някъде или обратно, от робството на телефона, от тътена в бетона сив. от този слалом мълчалив край вирусите на сезона, от тези погледи срещу ми, жадуващи за самота, от тези шапки и палта, от тези жестове и думи... Дори огнището домашно със електронен хлад гори. О, ще изчезна вдън гори!... Тъй казвам. И ми става страшно.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |