напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Почти оправдание


Душата на артиста

е ранима.

Сравнете я

със топка нежна глина -

той сам натиска

глината кафява

и сам чертите свои

заличава,

за да извае

със ръце и слово

чертите живи

на лицето ново...

Измъчва се,

когато го създава.

И страда после,

че го разрушава -

за да започне

всичко отначало

пред прашното

и страшно огледало...

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух