напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Пътека


Полето равно ме научи

пешком да стигам върховете...

Пред мене е пресъхнал ручей.

И сняг ме е затрупвал лете.

 

По ръб на бездна съм минавал.

И ме е спъвала тревата.

От слънцето съм ослепявал.

И виждал съм във тъмнината.

 

О, мои стъпки невъзможни,

какви възможности сте крили!...

Спокойствието ме тревожи.

Тревогата ми дава сили.

 

Животът ми не е пустиня,

за да повярвам на миражи!...

Пътека в планината синя

за мене всичко ще разкаже.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух