Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Добър фотограф ни е снимал

в шума на вълните солени...

И ето го простият символ -

морето не бе до колене.

В небето, разбира се, гларус.

В очите ни - бури далечни.

Вълните прииждат със ярост,

а ние изглеждаме вечни.

Тогава. Отвъд самотата.

Отвъд дъждовете отвесни...

Преди да навлезем в средата

на пътища, болки и песни.

Преди да изричаме думи,

по-слаби от морския тътен.

И вятърът, идващ срещу ми,

за тебе да бъде попътен...

Но старата снимка е символ.

Къде и кога е заснета? -

Стоим със теб млади и силни

в прибоя на всички морета.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!