напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



И много дълга е нощта


Аз без да мисля - те обичах.

Сега те мисля - без любов.

Какъв да бъда предпочиташ:

наивник или философ?

 

Но всеки избор е приключен.

Аз твърде много съм ти дал -

мечтал съм да ти бъда куче,

любима книга, гривна, шал.

 

Да бъда винаги до тебе,

да бъбря глупости с талант...

Но онзи някой е погребан.

Спортувам и прелиствам Кант.

 

Лекувам с работа гнева си.

Анализирам

любовта...

Но вече дните ми са къси

и много дълга е нощта.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух