Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Като скрито в бутилка

писмо

до брега на морето

всяко чувство

пристига само

до брега на сърцето.

Миг съдбовен.

Красив епизод...

То блести под лазура.

Но помни, че към твоя живот

го е носела буря.

То е слушало тъмния глас

на вълните високи

и над него

са имали власт

непонятни посоки.

Търпеливо е чакало с дни

в своя ден да го сложиш...

Приеми го. Или отмини -

ако можеш.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!