напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Мимоходом


Мълчат дърветата разлистени.

Вървя,

припалвам мислите

като цигара -

една от друга -

и те блещукат в мрака

мимоходом,

и те политат в мрака

мимолетно,

между звездите и земята,

между началото и края

на тази уморена нощ...

Познато занимание за всеки

общителен самотник:

все пак очакваш някой

да те спре

и да ти поиска

огънче.

 

   1978 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух