Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Мълчат дърветата разлистени.

Вървя,

припалвам мислите

като цигара -

една от друга -

и те блещукат в мрака

мимоходом,

и те политат в мрака

мимолетно,

между звездите и земята,

между началото и края

на тази уморена нощ...

Познато занимание за всеки

общителен самотник:

все пак очакваш някой

да те спре

и да ти поиска

огънче.

   1978 г.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!