напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Начало


Всяка сутрин

се раждам отново.

Всяка сутрин

отново проглеждам.

Проговарям, прохождам отново.

И започва внезапно

денят.

 

Над главата ми,

в синьото време

преминава оранжева птица

и крилете й тихо отнасят

уморените

нощни звезди.

 

Водопад от нечакани звуци

ме повлича със утренен шемет.

Вдигам длан и немирните багри

се подреждат във мойте очи.

 

Аз съм тук.

Не останах във вчера.

Аз съм в днешните мисли и тяло.

Всяка сутрин е само начало

на безкрайния

мой

живот.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух