![]() ![]() НачалоВсяка сутрин се раждам отново. Всяка сутрин отново проглеждам. Проговарям, прохождам отново. И започва внезапно денят.
Над главата ми, в синьото време преминава оранжева птица и крилете й тихо отнасят уморените нощни звезди.
Водопад от нечакани звуци ме повлича със утренен шемет. Вдигам длан и немирните багри се подреждат във мойте очи.
Аз съм тук. Не останах във вчера. Аз съм в днешните мисли и тяло. Всяка сутрин е само начало на безкрайния мой живот.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |