Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Къде отива човекът,

когато спре да върви през годините?

И какво вижда човекът,

когато затвори очи завинаги?

Под тези небеса горещи,

край тези гори, водопади и сипеи,

вярващи в чудеса съм срещал,

ала чудеса - никога!

Затова по своему

разчитам всяко предание.

Затова приземявам

всеки порив и всяка тревога...

Богът - това е нашето незнание.

Е, затова

не вярвам в Бога.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!