напред назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Пасторално


Нервно грабнах дрехата.

Автобусен билет...

И дървета, дървета

приближават отвред.

 

Тръгвам сам, като чумав,

към върха мълчалив.

Ясно пулса си чувам.

Значи още съм жив.

 

Значи въздуха боров

ще ми стигне и днес

да изплувам догоре,

да потъна без вест..

 

Имам своя пътека

между здравец и сняг.

Срещам стадо жребчета,

хижа, вълк-единак.

 

За минута си лягам

в миризлива трева...

И пред извори само

тихо скланям глава.

 


напред горе назад Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух