Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Нервно грабнах дрехата.

Автобусен билет...

И дървета, дървета

приближават отвред.

Тръгвам сам, като чумав,

към върха мълчалив.

Ясно пулса си чувам.

Значи още съм жив.

Значи въздуха боров

ще ми стигне и днес

да изплувам догоре,

да потъна без вест..

Имам своя пътека

между здравец и сняг.

Срещам стадо жребчета,

хижа, вълк-единак.

За минута си лягам

в миризлива трева...

И пред извори само

тихо скланям глава.

Обратно към: [Общителен самотник][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени!