![]() ![]() ПасторалноНервно грабнах дрехата. Автобусен билет... И дървета, дървета приближават отвред.
Тръгвам сам, като чумав, към върха мълчалив. Ясно пулса си чувам. Значи още съм жив.
Значи въздуха боров ще ми стигне и днес да изплувам догоре, да потъна без вест..
Имам своя пътека между здравец и сняг. Срещам стадо жребчета, хижа, вълк-единак.
За минута си лягам в миризлива трева... И пред извори само тихо скланям глава.
![]() ![]() ![]()
© 1982 Георги Константинов. Всички права запазени! |